ВЪРДА̀ЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от върдалям и от върдалям се; въргаляне. Отново се вкопчеха настървено. От върдалянето по неравната земя Пенко си беше ударил и разкървавил носа. П. Здравков, НД, 129.
