ВЪРТОГЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. 1. Ветер. Тежко паразитно заболяване по животните, главно у овцете в ранна възраст, при което се уврежда главният мозък и животното обикн. се върти на едно място до пълно изнемощяване и смърт; ценуроза.
2. Въртоглавщина (в 1 знач.); въртоглавство.