ВЪШЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на въшлив. Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена. ВН, 1952, бр. 172, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)