ГАБАРДЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Габардинен. Минаха няколко дни и поручикът нареди задържаните да дойдат в бащината му къща. В габардинов панталон и канелена на цвят фланела, той ги чакаше на дивана при масичката с бонбони. Д. Вълев, З, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)