ГАВА̀ЗКИ, -а , -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от гаваз и от гавазин. Не йотиде тънка Янгелина, / не йотиде, та да са заложи, / я йоткачи ситните нахтари, / па разключи пасрите сандъци, / па извади гавазка премяна. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 12.