ГАГУ̀ЗЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на гагаузи. Полюбопитствувах и аз да знам арменче ли е, гърче ли е, или гагаузче, и му зададох въпроса си на турски. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 188.

2. Млад гагаузин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)