ГА̀ДЖЕ, мн. -та, ср. Жарг. 1. Любима девойка или любим младеж. Знаеш ли? Пипнаха ти гаджето тази нощ .. Четирки бяха. Наредиха ги и ги откараха в участъка... М. Грубешлиева, ПП, 11. „Как може така да изчезнеш, ново гадже ли хвана, палавник с палавник?“ В. Пламенов, ПА, 57. // Само мн. Девойка и младеж, които са в любовни отношения. На мнозина там, във фабриката, беше известно кога Христофор се запозна с Монка и кога двамата станаха „гаджета“. Б. Болгар, Б, 89.
2. Хубава девойка или хубав младеж. — А аз ще ти кажа, че нищо не знаеш за там, дето те водя. Нашата фабрика е пълна с гаджета, ей. Замаяла ми се е главата. Б. Болгар, Б, 10. На един от големите камъни, пръснати из бързея, лежеше мургава девойка в яркочервен бански костюм. „Я гледай ти, гадже!“ — рече си Петко. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
— От циг. гаджо̀ 'нециганин, чужденец' (вж. К. Костов, Цигански елементи в българските тайни говори, ИИБЕ, 1956, кн. IV, 414—415. R. Bernard, Quelques mots d'emprunt dans les dialectes de Razlog d'après le tome XLIII du Сборник за народни умотворения, Балк. ез., кн. I, 1959, 106—117).