ГАДЖЕЛЪ̀К, мн. -ци, м. Жарг. 1. Интимно приятелство, любов. Три месеца гаджелък не ѝ ли е омръзнал? Приятелят на момичето се дразнел от нейната упорита скромност. И. Велчев, КЕЛ I, 43.

2. Гадже, приятел, любовник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)