ГА̀ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гаден. Страхил ме гледаше тъпичко с иначе бадемовите си очи, но сега валчести .. цигарата бе лапнал обратно, настояваше тъй да я разпали, мундщукът ѝ отдели гадничка миризма. Р. Сугарев, СС, 142.
