ГА̀ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Остар. Книж. Гаден. Само едно би било възможно да се случи: наистина да е дръзнал Веригаров да каже на Драга гадките си стихове. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 69. Умеят да преобразуват всекий / полет към идеал — на акробатство / и да ласкаят грозните инстинкти / и гадките пороци на тълпата! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 187.