ГА̀ЗЕН1, -а, -о, мн. -и. Прил. от газ2. Газената лампа, окачена на стената между две картини, мяташе жълтеникава светлина. Б. Несторов, СР, 77. Гороломов се огледа, видя бъчвата, видя един празен газен сандък и планът му беше готов. Й. Йовков, ПГ, 158. Из кривите калдъръмени улици замъждукаха самотни газени фенери. П. Здравков, НД, 5. Долу в избата .. имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке с различни отрови. З. Стоянов, ЗБВ I, 131. През януарските дни .. свещите и газените лампи .. отново станаха дефицитна стока. Диал., 1990, бр. 6, 12.

ГА̀ЗЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от газ3. Ако в бяла престилка тя бе симпатична, в тази тъмносиня рокля и червено газено шалче на шията изглеждаше очарователна. Й. Попов, ИЖП, 7-8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)