ГАЗОРАЗРЯ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. При който се използва газов разряд. Газоразряден уред. Газоразрядна лампа.

Газоразряден източник на светлина. Техн. Уред, чието действие е свързано с преобразуване на електрическата енергия в светлинна при възникване на газов разряд в инертни газове и живак, използван за осветление, светлинна сигнализация, в облъчващи устройства и др. Към газоразрядните източници на светлина спадат луминесцентните лампи, живачните лампи, ксеноновите газоразрядни лампи и др.


Източник: Речник на българския език (онлайн)