ГАЗОТУРБЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който се отнася до газова турбина. В последно време получават разпространение автомобилите, снабдени с газотурбинни двигатели. В. Вълев, ЕА, 6. Благодарение на високата си специфична мощност при малко тегло и размери газотурбинните двигатели почти изместиха буталните двигатели от въздухоплаването. НТМ, 1968, кн. 5, 42. Газотурбинна инсталация. Газотурбинна уредба. Газотурбинна централа.


Източник: Речник на българския език (онлайн)