ГАЙТАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В миналото у нас — производител или търговец на гайтан. Кръстосали крака, абаджиите шиеха аби, потури, елечета и антерии — гайтанджии усукваха черна габровска вълна. Ст. Мокрев, ЗИ, 330. Гайтанджиите забухаха гайтана на камъните при чешмите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 197. Та става и тато, като много други хора, гайтанджия. Т. Влайков, Пр I, 101-102.