ГАЙТА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Гайтанен. Тръгнала йе тънка Ружа / татък доле из чаршия, / да продава бяло лице, / бяло лице хартиено, / черни очи черешови, / тънки вежди гайтанови. Нар. пес., СбАИ, 253.
