ГАЙТА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гайтан. Освен учението ние разговаряхме между себе си, играехме с гайтанчета, .., из които правехме между пърстето си гъши крака. Л. Каравелов, Съч. IV, 52-53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)