ГАЛА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. 1. Прил. от галатин (Н. Геров, РБЯ).

2. Галатен (в 1 знач.). „Не пой, Драганко, таз вода, / тази е вода галатска.“ Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)