ГАЛИЛЀЕЦ, мн. -èйци, м. Галилеянин. А ако речеше „Не давайте“, можаха да го обвинят пред римский управител, че бил неприятел на правителството един галилеец, който търсил да подигне бунт между юдеите. Тъй ся надеяха да го погубят. КТЕМ, 479.
