ГАЛОПЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от галопирам. Последната атракция беше с коне, на която гаучосите демонстрираха различни номера с дресирани коне и майсторско галопиране. Г. Черпоков, УДПС, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)