ГА̀НГЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Анат. 1. Снопче, възел от нервни клетки и свързаната с тях съединителна тъкан. Подглътъчен ганглий.

2. Възел от лимфатични съдове.

— От гр. γἀγγλιον 'подутина под кожата'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)