ГАНГРЕНЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от гангренясам като прил. Който е обхванат от гангрена. Гангренясала рана. Гангренясал крайник. ● Обр. Онез, които са го принуждавали, са посрещали бъдещето, и виждали са, че перото .. ще се изостри като хирургически нож — да реже лютите рани на една гангренясала в позор епоха от нашия обществен живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. А по-надолу в. „Свят“ пише: „Трябва всички добри българи .. да извлекат урок за в бъдеще, та със задружни усилия да се заловим за изцеряванието гангренясалия ни обществен организъм.“ Бълг., 1902, бр. 450, 2.