ГА̀РДЖИ, -а, -е, мн. -и, прил. Който се отнася до гарга и до гардже. Ратайският комат не стигал дори за него. Опретнало се момчето: тук къртица ще изрови да одере кожата ѝ за продан, там гарджи яйца ще намери да се облажи. Ст. Станчев, НР, 174.


Източник: Речник на българския език (онлайн)