ГАРЕЗЧЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Карезчия. Дадох съгласието си и ме изпратиха на школа за низш команден кадър в София, където беше трудно, гонеха ни по цял ден на плаца и по полетата на разни учения и стрелби, .. пък и ротният се натамани въртоглав и гарезчия. Др. Асенов, ТКНП, 267.


Източник: Речник на българския език (онлайн)