ГАСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Приспособление за гасене на светлина, огън и др. ● Обр. Офицерството, възпитано в краен национализъм, виждаше в лицето на комунистическия интернационализъм гасител на свещеното огнище на национализма. Д. Казасов, ВП, 269.
2. Вещество за гасене на пожар.
3. Техн. Приспособление за отстраняване или намаляване на трептенията в механична система, намаляване скоростта на течение и др.; умъртвител.