ГАСЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен за гасене на пламък, светлина и др. Съседите носеха с полвяци и кофи вода из щерните и въбелите си дворски, но с тия първобитни гаси- телни средства не можеше да се помогне. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. Първите гасителни машини били съвсем прости в направата си и толкова малки, щото няколко человеци могли да ги земат на ръце и да ги приносят. ИЗ 1874-1881, 1882, 206.


Източник: Речник на българския език (онлайн)