ГА̀ТАМ, -аш, несв.; га̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. 1. Предричам, предсказвам някому какво ще му се случи през годината; гаткам (Ст. Младенов, БТР).
2. Задавам и разгадавам гатанки; гаткам, гатам се, гаткам се. Имам си ена нивица, / научил се йе чер гарван / класа ѝ първи изяда, / сламата на мен остава — / нивата ли да пожъна, / гарвана ли да убия? / Никой си нищо не каза, / никой не можа да гатни. Нар. пес., СбНУ ХХV, 95. ● Нар.-поет. Г а т а м / г а т н а г а т а н к а. Царица гатнала гатанка, / гатнала, познали са я. Нар. пес., СбВСт, 458. Събрали ми са, отбрали / букурещките чорбаджа, / .., / наред гатанки гатаха. Нар. пес., СбВСт, 532. гата се безл. Най-много се гата за човек, за къщата с всичките ѝ части, за някои животни. Б. Ангелов, ЛС, 80. гатам си, гатна си възвр.
ГА̀ТАМ СЕ несв.; га̀тна се св., непрех. Диал. Задавам и разгадавам гатанки; гатам, гаткам, гаткам се. ● Нар.-поет. Г а т а м с е / г а т н а с е г а т а н к а. Царят / се гатнал гатанка / гатнал я, познали са я. Нар. пес., СбВСт, 458.