ГВА̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За патка — издавам звук „га“; гакам, гача. И докато минаваха през малки крайпътни селца с български и турски къщи, всички от суров кирпич и с дълги дворни зидове, зад които гвакаха патки и се обаждаха кресливи мисири, мислите на момъка отскачаха ту в Самоков, .., ту във Филибе. А. Христофоров, А, 174.


Източник: Речник на българския език (онлайн)