ГВО̀ЗДЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гвоздей (в 1 знач.); пиронче. Един венец от розова лента и седефена плочка на средата висеше на гвоздейче. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 54. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоздейчета, кърпачът подмяташе подпухнала и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и II, 46. Той закова отвътре на вратата на стаята си няколко гвоздейчета, на които окачи: кърпа за лице, плетена жилетка, каскет. Св. Минков, РТК, 38.
— Други (диал.) форми: г в о̀ з д е ч е, г о̀ з д е й ч е.