ГЕНЕРАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който поражда, създава, произвежда.

Генеративна граматика. Езикозн. Направление в съвременното езикознание, разглеждащо структурата на езика от гледна точка на пораждането и развитието на изреченията. Генеративни клетки. Биол. Полови клетки.

— От лат. genero ‘раждам’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)