ГЕНОЦЍД, мн. няма, м. Полит. Юрид. 1. Унищожаване, изтребване на отделни групи от населението по расови, национални, религиозни или други причини.

2. Разш. Поставяне на някого в крайно неблагоприятни условия на живот, които съдействат за унищожението, смъртта му. Геноцид срещу пенсионерите.

— От гр. γένοσ ‘род’ + лат. caedo, cecidi ‘убивам’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)