ГЕОБОТАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от геоботаника; геоботанически. Тъй като растителността се счита за основно условие и фактор за почвообразуване, изучаването ѝ във връзка с картирането на почвите налага: а) общ геоботаничен анализ на територията, при който се установяват фитоценозите, растителните асоциации, формации и типове растителност. П. Боянов, П, 384.