ГЕОЛОГЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геологичен. За Павел природата около селището предлагаше неизчерпаем материал за научни изследвания. Всеки ден той правеше измервания, изучаваше геологическия строеж на почвата. Гр. Угаров, ПСЗ, 341. Кога се е разпукнал процепът между Милева скала и Каркария, та се е изтекло езерото в полето? Каква страшна геологическа сила е отпушила, водите на тоя безкраен вир? Ив. Вазов, Съч. ХVI, 38. Имат [стълбовете в Побитите камъни] геологически произход. ПЗ, 1981, кн. 10, 23. Геологически проучвания. Геологически институт.

Геологически период. Геол. Геологичен период. Геологическа епоха. Геол. Геологична епоха. За това семейство [на елемента нептуний] се предполага, че съставните му изотопи са съществували в естествен вид на нашата планета в минали геологически епохи. Л. Манолов, РА, 20. Геологическа ера. Геол. Геологична ера.

ГЕОЛОГЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. геологически (в 1 знач.); геоложки. Геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)