ГЕРА̀НЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от геранче. — „Мари мамо, стара мамо, / и ти ли ми вяра не фащаш, / че съм пила снощна вода, / снощна вода кладенчева, / кладенчева геранчева.“ Нар. пес., СбВСт, 505.
