ГЕРГЀФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гергеф; малък гергеф. На триножната маса в ъгъла стоеше кошничката ѝ за ръкоделие, отдето се подаваше малкото гергефче с недовършения ѝ гоблен. М. Грубешлиева, ПИУ, 234.


Източник: Речник на българския език (онлайн)