ГЕРГЬО̀ВДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който става на Гергьовден, който е свързан с Гергьовден; гергьовски. На Йордан се струваше, че те [надзирателите] проявяват към тях оная ласкавост, която се проявява към гергьовденското агне, след като вече то е избрано и отделено за жертва. Г. Караславов, Т, 84. Каруцата влезе в селцето, мина пресъхналата речица по тясно мостче от наставени дървета, което се разлюля като гергьовденска люлка. Ив. Карановски, Разк. I, 19. По русото му скулесто лице се изписа гордост: вероятно в щаба на дивизията, по случай предстоящия гергьовденски парад, се е получила заповед за произвеждането му в чин подполковник. Д. Ангелов, ЖС, 433. Гергьовденски песни. Гергьовденски събор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)