ГЕРЗЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Герест петел. А дойде ли нощ и всичко в сън затихне, той — герзекът — сякаш всичко време бди, и дойде ли време за ставане, ще нададе вик и всички разбужда. Ив. Кирилов, Съч. II, 202.
— Друга форма: г е р з я̀ к.