ГЕРМА̀НИ мн. Истор. Голяма група племена, принадлежащи към индоевропейското езиково семейство, населявали към I в. пр. н. е. земите между Долен Рейн, Висла, Дунав, Балтийско и Северно море; германци. Свастиката е приемана традиционно за германски декоративен елемент, свързан с култа към слънцето. Тя се появява върху различни изделия на германските култури от Барбарикум, а в римските провинции прониква заедно с наемниците германи. Е. Генчева, РФБ, 75.