ГИБЕРЯ̀СВАМ, -. аш, несв.; гиберя̀сам, -аш, несв., непрех. Диал. Умирам, издъхвам. — Ти си се съблякъл по потник и гащета, пък него си навлякъл със сако и тия кожи в жегата. Че той може да гиберяса така. Й. Попов, СбХС, 195.
— От гр. κόπροσ през тур. gübre ’тор’.