ГИДЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Работилница, дюкян, заедно със занаятчийския или търговския си инвентар (Т. Панчев, РБЯд).
2. Стесн. Занаятчийски или търговски инвентар (Ст. Младенов, БТР). Аз бях кръчмар и още си държа гидика.
— От тур. gideκ 'занятие, професия'.
ГИДЍК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Празнина, пролука. Триста ѝ булки аресал, / тяйните мъже той изкла, / глави им дувар направи, / на едно си място само / тамка гидик останало — / и твойта глава жа земе / гидикът да си догради. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 4. // Прелез или пролука за минаване през плет, ограда. От яхъра той извади белия си кон с голямото .. петно на челото. Излезе от задния гидик и се огледа. Хаджи Мусовият сокак беше пуст. П. Константинов, ПИГ, 93.
2. Приспособление, средство за минаване през плет, ограда. До люлека имаше стълбици — гидик — отвън и отвътре, за да се слиза в дола на вода за поливане. А. Страшимиров, ЕД, 34.
— Тур. gediκ 'цепнатина, пукнатина'.