ГИМНАЗЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гимназиален. Имаше ли възрастният ученик време да свърши барем четирите първи гимназически курсове както трябва, когато учителят ни беше сам, а трябваше да чете на няколко класове всичките предмети? С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 22.

— От рус. гимназический.


Източник: Речник на българския език (онлайн)