ГЛАВАТА̀РКА ж. Жена главатар. Тя [мечката] сама предвожда войската на лъва .. Отишли при Меца. Зайо заговорил: — Нов побратим водя, храбра главатарке. Умее да пее. Ран Босилек, ВП, 22-23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)