ГЛАВЀШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Годеник; главежник. — Ти искаш ли ме? .. На тръгване той хвана за миг ръката ѝ и тя не я издърпа. — Да проводя ли главешници? — Проводи. Г. Караславов, ОХ I, 407-408. Момчето си стои дома, дорде се не върнаа главешниците, дойдаа ле си тия, то иде у момине, цалува рака на момините родителе и го оставаа слободно код момата. СбНУ V, 38.