ГЛАВНЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. За житно растение, семе — който е заболял от главня2, който е нападнат от болестта главня. И в най-чистите наглед посеви могат да се намерят заразени отделни растения. Освен това при вършитбата достатъчно е само няколко стопани да имат главниви храни, за да заразят всички семена, които са вършани със същите машини. РД, 1950, бр. 243, 1. Главнив посев. Главниво жито.