ГЛА̀ВОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от глава (в 1 знач.); главен2. Началното разделяне на храносмилателния канал на главова и туловищна част съответствува на разделянето на ембриона на глава и труп, тъй като шията още не е оформена. Ал. Гюровски, АЧ, 196.
◊ Главова въшка. Вид въшка, която се настанява в косата на главата. Pediculus capitis. Въшките прикрепват много здраво своите яйца (наречени гниди) към космите (при главовата и срамната въшка) или към влакната на дрехите (при дрешната) с помощта на леплив секрет. Н. Рибарова и др., ЕИЗ, 65.