ГЛАВУ̀ЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Заглавие, наслов. Според тая наредба с главно словце са пишат и главулеците за сяка .. книга. Ив. Богоров, СИНЕ, 41-42.


Източник: Речник на българския език (онлайн)