ГЛАВУ̀ЛЯК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Топка, разширение в в края на стълб, тояга и др.; глава. На долния край стълбището завършваше с два дървени стълба с главуляци. Δ Тояга с главуляк.
ГЛАВУ̀ЛЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Попова лъжичка; главуняк, главоч1, главистица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.