ГЛАВУ̀ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има разширен, заоблен край като глава; главест. Стъкленца главучести с балсама — .., павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки,.. се мяркаха по тия прашни полици. Ив. Вазов, Съч. VI, 155.