ГЛАДКОКО̀Р, -а, -о, мн. -и, прил. За дърво или плод — който има гладка кора. Ведена се спря пред вишната, облегна се на гладкокория дънер и дълбоко си пое дъх. Ст. Марков, ДБ, 185. Жените почнаха сръчно да ги [щайгите] пълнят с набрания вече зеленчук — едни с домати, гладкокори и заоблени като ябълки, други с дребнички и сочни краставички. Ст. Марков, ДБ, 109.