ГЛАЙД, гла̀йдът, гла̀йда, мн. гла̀йдове, м. Езикозн. Преходен звук със специфичен начин на учленение, при което се извършва плавен преход на гласа към произнасяне на следващия звук; полугласна. Глайд в българския език е звукът й.
— Англ. glide 'плавен'.