ГЛАНЦЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гланцирам като прил. Който е покрит с гланц, който има гланц, лъскавина. Пламък затрептя, заиграха сенки и блясъци по гланцираната повърхност на иконата. Й. Йовков, Ж 1945, 183. Встрани от бюрото, почти в ъгъла, бе сложена малка походна маса, покрита със синкав гланциран картон. П. Вежинов, НС, 107. Веднъж, на един разгорещен покер у Торосян, експертът бе забелязъл как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525.